Температура при инфекциозни заболявания
Сподели:
20 Ноември 2017, Понеделник

Температурата е от първите симптоми при инфекциозните заболявания. Тя е и едно от най-силните „оръжия“ на организма срещу нашествениците. Повишаването ѝ дори с половин градус може да доведе до увеличена смъртност на някои бактерии, както и да усложни деленето им. Покачената температура води и до активирането на вътреклетъчни механизми, които спомагат за неутрализирането на вирусите. Организмът се справя много добре с повечето вирусни заболявания, при инфекциите на горните дихателни пътища оздравяването настъпва в рамките на две седмици.

Повишената температура например понижава нивото на желязото в кръвта, а това блокира развитието на някои микроорганизми, или приемът на по-малко храна поради липса на апетит намалява нивото на кръвната захар, което затормозява размножаването на бактериите. Нови изследвания показват, че организмът сам различава и реагира различно при бактериална или при вирусна инфекция.1 Покачващата се температура засилва метаболизма, което от своя страна повишава консумацията на кислород. Отговорен за нейната регулация е специфичен център, който се намира в хипоталамуса.

Нормалната телесна температура, измерена в аксиларната ямка (под мишницата), се движи от 36.4° до 36.9°С, с денонощни колебания до 0.6°С.2  По принцип е по-ниска в 6 часа и се повишава към 16–18 часа. Тя не е еднаква в различните части на тялото – ректално измерена е с половин градус по-висока от аксиларната. Освен това различни фактори могат да ѝ повлияят – възраст, непосредствен прием на храна, различни хормонални промени, физическата активност, денонощни цикли свързани със съня, но и външни фактори като стайна температура или температурата на околната среда, дебели или тънки дрехи, къпане във воден басейн.

Има 4 степени на повишена температура:

– субфебрилна 37.1–38°С;
– умерено-повишена 38.1–39°С;
– висока 39.1–40°С;
– хиперпирексия – над 40°С.
Факторите, които причиняват повишаване на температурата, се наричат „пирогени“. „Пирос“ – огън от гръцки, и „генезис“ – създавам, генерирам. Те биват два типа: екзогенни и ендогенни. Екзогенни са идващите от външната за организма среда, като бактериите и техните токсини, докато ендогенните са молекулите, които се произвеждат от неговите собствени клетки в отговор на външни стимули. Такива молекули са цитокините*: интерлевкин 1, интерлевкин 6 и други.3,4 Многобройни клетки в централната нервна система също могат да произвеждат цитокини, неврони, астроцити и микроглиални клетки.5-10

Какво се случва в тъканите при повишаване на температурата?
При локално температурно повишение кръвоносните съдове се разширяват, това позволява на клетките от имунната система – белите кръвни телца (левкоцити)**, да навлязат в иначе твърде тесните за тях капиляри. Разширяването на кръвоносните съдове води също до намалена скорост на движение на кръвта. Повишаването на температурата рефлектира върху движението на кръвта, пропускливостта на кръвоносните съдове, вътрешното налягане на тъканите и количеството наличен кислород.11-17 Някои от тези механизми имат ключова важност в диапедезата – това е преминаването на белите кръвни клетки през капилярната стена от кръвта към възпалената тъкан. Попаднат ли във възпалена тъкан,  левкоцитите могат да активират апоптоза (клетъчна смърт) при заразени с вируси клетки, както и активно да „почистват“ налични бактерии и по този начин да допринесат за ограничаването на инфекцията и излекуването на организма.18

Какви са последиците за организма, ако му се попречи да повиши температурата?
Имайки предвид ключовата роля на температурата в инфекциозните заболявания,  последиците от продължително потискане на повишената телесна температура са следните: болестта се проточва във времето или настъпва усложнено заболяване и риск от вторична инфекция.19-22

Например има случаи на некротични усложнения на вирусни заболявания и варицела при използване на ибупрофен23,24. Според някои учени смесеното използване на ибупрофен (напр. Ибупром, МИГ и др.) и парацетамол (напр. Панадол, Парацетамакс и др.) е свързано със зачестяване на вторична стрептококова инфекция.25

При прилагане на ваксини също не е препоръчително превантивното използване на антипиретици (температуропонижаващи медикаменти) или болкоуспокояващи лекарства, тъй като може да повлияят на имунния отговор към ваксината и/или да замаскират поява на странична реакция, което ще попречи на правилното диагностициране и лечение.

Една любопитна история: В търсенето си на метод да предотврати антракса (бактериално заболяване), Луи Пастьор забелязва, че кокошките не боледуват от него. Една от разликите между тях и боледуващите животни е високата телесна температура на първите. За да потвърди теорията си, че именно телесната им температура ги предпазва, той извършва следния експеримент с три кокошки: една инжектира само с антракс, втората получава студена баня, а третата е злополучната кокошка, получила инжекция и студена баня. Тя умира със симптомите на заболяването, докато другите остават здрави.

Коя е опасната температура? Методи за повлияване на температурата.
Известно е, че твърде висока телесна температура може да доведе до гърч. Това е една от причините, поради която родителите дават антипиретици. Интересно е да се знае, че температурният гърч може да настъпи при деца предимно между 6-месечна и 6-годишна възраст.26 Средната възраст на първия гърч е 18 месеца и половината от децата,  направили температурен гърч, са на възраст между 12 и 30 месеца.27 Температурата свързана с температурен гърч е минимум 38°С.27 Няма реални доказателства, че рискът от гърч е по-висок при по-висока температура.28 Температурният гърч може да настъпи преди покачването на температурата, но също така в началото или в края на периода с повишена температура.26-29 Високата телесна температура при бебета до 3-месечна възраст (38°С), може да е свързана със сепсис (нахлуване на микроорганизми в кръвта) – това състояние изисква спешна медицинска помощ!

Често над 39.5 настъпват изменения в нормалното функциониране на много клетки и органи – например намалява филтрацията на вещества през бъбреците, може да се повиши пермеабилитетът (пропускливостта) на чревната стена и кръвно-мозъчната бариера за токсини, което да доведе до обща интоксикация, да се наруши баланса на кръвосъсирването и др. Рискът от тези усложнения е по-висок при по-висока температура, особено над 40 градуса.3

При повишена температура е важно тя да се мери редовно. Това ще бъде от полза, за да се прецени в кой момент да се реагира. Повечето фебрилни състояния са лесно разрешими въз основа на изявените симптоми. Понякога обикновено изследване, като пълна кръвна картина или урокултура, е достатъчно за диагностична насока. При персистираща (продължителна) температура следва да се извършат разширени изследвания.

Според медицинските препоръки не е необходима намеса при температура до 38,5°С. На първо време може да се разсъблече детето, което да доведе до леко намаляване на телесната температура. Студен душ или вана не са препоръчителни, но пък вана с половин или един градус под измерената телесна температура могат да помогнат.

Повишената телесна температура води до учестено дишане и потене, които водят до загуба на течности. Тази загуба трябва да се компенсира с повишена консумация на течности – вода, чайове, плодови сокове, бульони, супи и т.н.

Друг ефикасен за бебетата и малките деца метод е „кожа до кожа“ или иначе казано да се сложи голичкото дете върху разголената родителска гръд. Голямото тяло и голямата площ на кожата на родителя действат като своеобразна охладителна система и спомагат за понижаване на температурата (или покачване ако детенцето е премръзнало).

Тези методи могат да бъдат използвани, без да влизат в пряко взаимодействие с имунната система, защото спомагат за умерено понижаване на температурата, а не за директното „вкарване в граници“. Всички антипиретици имат и противовъзпалително действие, тоест намаляват ефикасността на имунната система. Антипиретиците се използват само при необходимост и по възможност най-пестеливо – по един или два пъти на ден. Друг вариант е от 1/3 до 1/2 от дозата, за да се намали температурата, но не и да падне под 37 и защитният процес да спре. Цялата доза е определена за потискане под 37°С. Принципът на малката доза е, че винаги може да се додаде, но не може да се отнеме. До 2 ч. след първата половин доза, втората 1/2 я надгражда. За точното поведение трябва да се отчете досегашната история на детето относно температурата.

Активната съставка на Панадол е ацетаминофен или парацетамол, който при предозиране е токсичен за черния дроб. Все повече научни изследвания намират взаимовръзка между честотата на използване на ацетаминофен и заболявания като астма, синдроми от аутистичния спектър, дефицитно внимание и хиперактивност.30-33 Взаимновръзката не е твърдо доказана, но е желателно това лекарство да не се използва безразборно.

Ибупрофенът, както и другите противовъзпалителни лекарства, натоварва бъбреците.34-36 Бъбреците не са функционално зрели преди 2-годишна възраст и  голяма част от населението е с безсимптомна бъбречна недостатъчост, затова тези лекарства би трабвало също да се използват много внимателно.
Употребата на аспирин не се препоръчва на юноши и деца под 14-годишна възраст поради увеличения риск от опасния синдром на Рей, който в множество случаи е бил свързан с използването на аспирин при вирусни заболявания.37,38

Не смесвайте антипиретиците! Тяхното действие на молекулярно ниво е различно и общото им противовъзпалително действие може да доведе до влошаване на инфекциозното заболяване. Информацията от статията не замества консултацията с лекар! Консултирайте се с Вашия лекар при продължителна или висока температура!

* Цитокините са нискомолекулни регулаторни протеини или гликопротеини със сигнална функция в междуклетъчната комуникация. Те се секретират от белите кръвни телца и други клетки в отговор на редица стимули. Цитокините участват в регулирането на развитието на имунните ефекторни клетки, а някои от тях притежават директни ефекторни функции (заключителната фаза на имунния отговор се нарича ефекторна, а пряко участващите в нея клетки и молекули – ефектори). Интерлевкините са група цитокини, които са главните участници в развитието на имунния отговор срещу микроорганизми и тумори. Те са основни компоненти във възникването и прогреса на възпалителните реакции.
** Белите кръвни клетки (левкоцитите) са част от имунната система и помагат на организма да се бори с опасни патогени. Левкоцитите циркулират в кръвта, така че могат да бъдат транспортирани до областта, в която се е развила инфекция. Биват няколко вида, разграничаващи се по техния размер и форма. Клетките в диференциално броене са:  гранулоцити – неутрофилни, еозинофилни и базофилни; моноцити – клетки с фагоцитарна функция; лимфоцити – В- и Т-лимфоцити; базофили; еозинофили.



Източник: vaksinite.com

Сподели:
Здраве от природата Виж всички
Красота и козметика Виж всички