Д-р Ст. Кръстев: Психиатричното здравеопазване у нас е в окаяно състояние
Сподели:
03 Април 2018, Вторник

Д-р Стефан Кръстев е роден през 1954 г. в София. Завършил e медицина в Медицинския Университет-София през 1980 г. Работил е като ординатор в остро мъжко отделение на Психиатрична болница, гр. Лом от 1981 до 1983 г.



Има специалност по психиатрия от 1984 г. Работил е една година като специалист в Централната лаборатория за изучаване на мозъка към БАН. От 1985 г. е преподавател към Катедрата по психиатрия на Медицински Университет, София. От 1986 г. работи в Клиниката по психиатрия на Александровска болница, а понастоящем е асистент във Второ отделение и главен административен лекар на клиниката.

Научните му и професионални интереси са в областта на невронауките и клиничната психиатрия. Автор и съавтор е на 48 научни публикации и 1 учебник по психиатрия. Редактор и експерт в списаниията „Българска неврологична и психиатрична практика” и „Rp. Неврология & Психиатрия”.


Срещаме се с д-р Кръстев в кабинета му. Няма много време да разговаряме, затова бързам да задам въпросите си и да го оставя да работи. Чакат го много пациенти, което отново затвърждава впечатлението ми, че у нас има все повече хора с психични проблеми. Това сякаш е световна тенденция, но всички сме чували и чели за състоянието на психиатричната помощ у нас и местата за настаняване на пациентите с тези проблеми. Къде се намираме по отношение на грижите за тези хора, съществува ли все още стигмата като проблем в българското общество и какво ни е необходимо, за да подобрим живота на хората с психични разстройства – потърсихме го с тези въпроси.

- Д-р Кръстев, в бюджета за 2017 г. са заложени по-малко пари за психиатрична помощ. Как си обяснявате този факт?

Най-вероятно има подценяване или недооценяване на необходимостта от психиатрична помощ в системата на здравеопазаването. Жалко е, най-малкото, защото този вид преценки се изготвят от експерти и анализаторски екипи на национално ниво, които са длъжни аргументирано да не допускат такова подценяване.

Причините за поредното недофинансиране сигурно са много, но в крайна сметка това е вредно както за психиатричното здравеопазване, така и за обществото. Психиатрично здравеопазване без адекватно финансиране е обречено на неуспех, с всички здравно-социални последствия.

- В тази връзка, можем ли да кажем, че хората с психични заболявания у нас са неглижирани? Сякаш все още у нас се наблюдава стигма и неразбиране по отношение на проблемите и потребностите на хората с психични разстройства. Така ли е според Вас?

Засягате голям въпрос. За съжаление, навсякъде по света, към психично болните има негативно отношение. Така наречената психиатрична стигма е световен проблем. Това е един вид дискриминация към хората с психично разстройство.

Счита се, че е тясно свързана с нивото на обществено и културно развитие, т.е. колкото една страна е по-неразвита, толкова повече ще се проявява нетолерантно и нехуманно отношение към психично болните. Това естествено рефлектира и върху качеството на психиатричните грижи.

- Къде обаче е поставена България на европейската карта, когато говорим за профилактика и лечение на психични заболявания?

Системата на психиатрично здравеопазване е в доста окаяно състояние, да не кажа, че липсва система. Много се говори за реформи, програми и прочие, а е необходим най-вече ясен регламент, който да се прилага с прости и ефективни правила и да осигурява пълен обем, и общодостъпно психиатрично обслужване. Най-лесно може да се въведе, като се взаимства от вече работещ модел, като в Чехия например, и се адаптира към нашите условия.

- Какво е състоянието на заведенията за психиатрична помощ у нас и в каква посока трябва да се работи, за да стигнем до промяна?

Може да се каже, че заведенията за психиатрична помощ у нас или са в лошо състояние, с 1-2 изключения, или просто липсват.

Искам да споделя един драстичен пример - от всички 12 държавни психиатрични болници, може би, в най-мизерно състояние е психиатричната болница в София, въпреки добрите специалисти, които работят в нея . Бих казал, че тя предлага нечовешки битови условия, и то от години. За мен това е абсолютно необясним факт и много голяма отговорност за управляващите тази болница. 

- Въпрос единствено на пари ли е или проблемите в системата са комплексни, за да се намираме в това положение?

Проблемите са комплексни, но те са напълно разрешими, при наличие на воля и морал от тези, които са призвани да управляват здравеопазването и в частност психиатричното обслужване.

- Според последни данни, психиатрите у нас са много малко на брой, а средната възраст е доста висока. На какво се дължи това според Вас и какво трябва да променим?

По мои данни, психиатрите са все още достатъчни, но много дефицитни в психиатричното обслужване са медицинските сестри, социалните работници и психолозите. И тук се изискват комплексни промени, свързани най-вече със социално-икономическата среда и условия на труд.

Бих казал, че изграждането на модерно психиатрично задравеопазване е съвсем реалистична задача, но тя не може да се постигне без да се осигури необходимата управленска и финансова база със съответния мониторинг и контрол.




Източник: puls.bg

Сподели:
Красота и козметика Виж всички