Проф. Младен Григоров, кардиолог: Нужна е коренна промяна във философията и структурата на здравеопазването
Сподели:
01 Октомври 2018, Понеделник



Водещ: Министър Кирил Ананиев предложи два алтернативни модела за бъдещото развитие на здравеопазването. Първият вариант е двустълбов с пълна демонополизация на Здравната каса, запазване на здравната вноска от 8% и включване на определени от държавата конкурентни осигурители, с които пациентите ще трябва да сключат задължителна застраховка в размер на 2% от дохода. Вторият вариант е тристълбов и включва задължителна здравна застраховка в размер на 12 лева, запазване на НЗОК като основен осигурителен фонд и включване на трети стълб – доброволно здравно застраховане. Какво стои зад двата варианта на финансовите схеми, представени от министъра, и гарантират ли те по-качествено и с  по-сериозен строг контрол здравеопазване? Въпросът е към проф. Младен Григоров,   Кардиологична клиника във Втора многопрофилна болница за активно лечение в София. Проф. Григоров, виждате ли плюсовете в предложенитe от министър Ананиев варианти?

Младен Григоров: От министър Ананиев варианти и двата имат и положителни, и отрицателни страни. Според мен първият вариант е категорично по-положителен от втория. И ако ми зададете такъв въпрос, ще ви кажа и защо.

Водещ: Защо?

Младен Григоров:  Mного неприятно е, че всичко се свежда до разговори само и единствено за пари. Безспорно те са основа на икономиката, а здравеопазването е част от нея. Но то си има много специфични страни, за които ако ме попитате, ще ви кажа, за които за съжаление досега нито дума. Нито от министър Ананиев, нито от вездесъщата Жени Начева, нито дори от колеги. Това е.

Водещ: Проф. Григоров, започваме от поставените от вас проблеми. Отзад напред. Защо се говори за здравеопазването само за пари, а не се дават, не се говори за другите въпроси и аспекти, които то постави?

Младен Григоров: Ако ми разрешите, да развия отговора на две. Първо с няколко думи, понеже много приказки се изприказваха, безспорно няма какво да го коментирам и аз, само ще загубим време, нашето здравеопазване е недофинансирано. Само една цифра. Счита се за достатъчно финансирано едно здравеопазване, поне в Европа, ако то взема от 10-12 % от БВП на страната. На нашата държава той е около 100 млрд. Тъй като за здравеопазването се отделят 4 млрд., ясно е, че това е три до четири пъти по-малко отколкото е необходимо по стандартите на развитите страни в ЕС. Толкоз по този въпрос. Същевременно обаче трябва да кажа, че и тези 4 млрд., които се отделят за здравеопазване, се използват по една крайно неефективна структура. И според мен това е разковничето на въпроса. Ще ви кажа в точни цифри за какво става дума. От тези 4 млрд., за болнична помощ са отделени 1,680 млрд., или почти 50% (48%). Какъв е този процент в западноевропейските страни? 25-30%. Много по-често 25 %, което е почти наполовина. Ние приказваме непрекъснато и само за болниците. За доболнична помощ, което значи профилактика, за да не се стигне до болница, което освен, че е най-хуманното  по отношение на пациента,  то е най-важното. Защото здравеопазването е именно за това. Освен това тя е и многократно по-ефективна. У нас за доболнична помощ от тия 4 млрд. отиват 12%. В страни като Франция, Германия, да не говорим за Холандия, отиват близо 30%. Разликата е очевадна. Същевременно, тъй като у нас се говори, че има много болници, което е самата истина, те засега са 367, като 80% от разходите са за 30% от тях. Тоест едните са по-малко, а другите са многократно повече недофинансирани. Две болници, държавните големи болници във Варна и в Пловдив, консумират 10% от средствата за болничната помощ. Така. След като и аз се поувлякох по цифрите, да отидем по същество. Едно здравеопазване се оценява според Световната здравна организация и не според мен, основно по два критерия. Смъртност и брой хоспитализации. Задавам не на вас, а на управниците въпроса: След като се тупат по гърдите, че четири пъти са увеличили парите за здравеопазване, което е самата истина – от няколко години насам бяха 1 млрд., сега са 4 млрд., дали смъртността е намаляла дори с 1%? Или хоспитализациите са намалели? Не само че не са, но във времето, когато за здравеопазване отиваха 1 млрд. лева, хоспитализациите са били около 1 милион за година. Сега, когато отиват 4 млрд., хоспитализациите са 2 милиона за година. Е, извинете, толкова ли сме се разболели? Отговорът е в това, което ви казах преди малко. Грубо подценяване на доболничната помощ, освен приказки, никакви грижа за профилактиката и системно надуване на болничната помощ. Ще ви дам един пример извън кардиологията, аз многократно съм го давал, дано да не стана досаден. В кардиологията мога да ви дам безброй. Голяма част от населението страда от киселини и се прави директно изследване с т.нар. гастроскопия. Със специален уред се минава през хранопровода, оглежда се стомахът, стига се до дванайсетопръстника. Ако се направи в доболничната помощ, цената е 60 лева, тотален разход, и за заплати, и за консумативи и т.н. Ако се направи по клинична пътека, която съществува, е 600 лева, десет пъти повече. Е, как ще стигнат парите? На мен ми е правено четири пъти, тъй като има рефлукс, и веднага си отивам на работа. Клиничната пътека изисква оставане в болница. И ако те изпишат ден или два по-рано, вместо да те наградят за това, че си направил икономия, те глобяват, защо си изписал пациента. Това не е само за случая, а е един от многобройните такива. Същевременно ето ви примери за т.нар. клинични пътеки в областта на едни от най-тежките заболявания – хронична сърдечна недостатъчност. Тя е 2% от популацията в света. У нас едва ли е по-малко, никой не знае колко е. Клиничната пътека е три дни и е 420 лева. Някой да е успял за три дни да стабилизира хронична сърдечна недостатъчност? Такъв по света едва ли има. Остър миокарден инфаркт. Също три дни. Цената е 4 540 лева. Инсулт – пет дни. Някой да е оправил инсулт за пет дни? Диабет – три дни и ако е с усложнение, пет дни. Това са смешни неща. И никой за тези работи не приказва в т.нар. реформа, а се хванали само за парите и парите. Имат определена медицинска структура, която е много по-важна, отколкото самите пари. Да не говорим за образованието, за това, че сестрите от 70 000 станаха под 30 000, че вече лекарите са повече отколкото сестрите, а трябва да бъдат две към едно в полза на лекарите. И така нататък, и така нататък, разговорът е безкраен. Призовете като медии държавните мъже и много вещите колеги, защото и те се повлякоха, да престанат да приказват само за пари. Да, трябва да се приказва за тях, казах, това е безспорно, но да погледнат структурата на здравеопазването. Тя не е по-малко важна отколкото първото. Това е, което мога да ви кажа.

Водещ: Проф. Григоров, тези лоши практики с диспропорции, за които и вие дадохте примери в структурата на здравеопазването,  няма ли автоматично да се пренесат и да се мултиплицират в който и да е от двата модела?

Младен Григоров: Много по-малко ще се мултиплицират в първия. И ще ви обясня много простичко защо. Конкуренцията е добре заложена, но не перфектно, в първия модел. Непрекъснато се говори за контрола, но като обща приказка. Кой ще го извърва? Примерно аз правя някакви далавери в здравеопазването, защото няма какво да крием – между нас, лекарите, има много такива. За съжаление, както е цялото общество в състояние на подобни неща, ако щете и корупция, и т.н., това го има и при нас, няма какво да го крием. И какво, ще ми сложат контрольор? Ами аз ще го купя и много ще направят същото. По-добър контрол от конкуренцията от финикийско време насам никой не е измислил. Без да се плаща на никакви контрольори и на никакви агенции, аз не знам в България колко контролни агенции има, и виждате дереджето ни. Това е.

Водещ: Проф. Григоров, но ако се създадат повече здравни каси и се разбие монополът на НЗОК, първият модел, който имате предпочитания, обаче НЗОК ще може ли отведнъж да се отвърже от държавния бюджет, да работи като застрахователно дружество без държавно дофинансиране, като и сега тя е закъсала?

Младен Григоров: Ако разрешите, ще ви дам един пример от преди 20 години. Навремето по повод на една полезна дейност, която свърших във връзка със здравето на проф. Беров, Бог да го прости, използвах консултациите на един български евреин – проф. Морис Леви. Той тогава беше на четвърто място между кардиохирурзите в света, свърши много добре цялата операция, нашият професор живя 19 години след нея и т.н. Те ме поканиха тогава на гости в Израел и у нас се говореше, че тепърва предстои каса. Там управляваха социалисти. Техните въобще не могат да се сравняват с нашите. Те са си лява партия, здрава и желязна, която си обича като всички леви партии централизацията. И бяха централизирали парите в един здравен фонд – точно по въпроса, който ми задавате. Централно всичко се събираше в един фонд. Но той се обслужваше от пет каси – три частни и две държавни. Ето ви конкуренция при централно събиране на парите. Това обръща цялата философия, защото всяка една от тези каси, държавна или частна, за да може да съществува, иска да има повече пациенти, за да може да изтегли повече от общия фонд, това значи повече иновации, които да привлекат пациентите и по-добро качество на лечението, по-хуманно отношение и т.н.

Водещ: Но вие говорите за общ фонд. А тук общ фонд никой не споменава.

Младен Григоров: Не, аз ви казвам, че има варианти всякакви. Вижте сега, не може ние от едната крайност в другата. Здравеопазването не може да се управлява нито само от лекари, нито само от икономисти. В момента то се управлява от счетоводители. Няма нищо обидно в това, и професия си е. Но те хабер си нямат от същината на здравеопазването. Това личи от всичко, което изброих досега. Всичко се свежда до счетоводни сметки.

Водещ: Днес съществува огромният проблем, че изведнъж, ако НЗОК бъде отрязана от държавния бюджет, за да заработи като застраховател, тя и досега е недофинансирана, не й достигат средствата, ако бъде оставена сама на себе си, какво ще се случи? За този процес никой не говори.

Младен Григоров: Ама тя не е закачена сега. Това е също незаконно, което направиха – да я закачат едва ли не като поделение на Министерство на финансите. Това е обществена организация и вие го знаете много добре.

Водещ: Така е, но реално положението е такова.

Младен Григоров: Е, реално, но те го направиха това нещо знаете ли защо? За да могат да изтеглят пари от нея, както направи Дянков навремето – един милиард и половина отидоха и никой не разбра къде отидоха. Това какво общо има с цялата работа? Ами друг пример ще ви дам, който пък е очеваден, хайде да не се връщаме чак до Дянков. Защо не попитате Министерство на здравеопазването и Министерство на финансите защо не дават 8% за пенсионерите и децата, а дава половината, въпреки че законът е за 8%? Тоест те са основните крадци на средства. После се сърдят на тези, които не са се осигурили. Самата държава краде от това, което самата тя е решила, че трябва да бъде, а не го прави.

Водещ: От представените варианти, все едно кой, разбираме обаче, че болниците ще могат да определят цените на пътеките свободно. Е, тогава как болниците ще съгласуват ценовата си политика? Няма ли да се получи така, че хем да се застраховаме допълнително, доброволно, да доплащаме и т.н.?

Младен Григоров: Ами те във втория вариант официално ви казват за доплащания. В момента, не според мен, а според Световната банка ли беше, някаква международна организация, 4 милиарда отиват за здравеопазване и толкова се доплащат за здравеопазване. Това го знаете много добре, това са официални данни. Тоест ние и в момента доплащаме. И то доста здраво. Да не говорим за доплащанията под масата.

Водещ: Да, това е най-големият проблем.

Младен Григоров: Най-големият проблем, пак ви повтарям, от чисто медицинска гледна точка, за да се намали смъртността… Защото, вижте какво, хайде пак да отидем на пустите пари – най-скъпият болен е недолекуваният болен. А тази система системно не долекува хората. И едни и същи пациенти се въртят до безконечност. Не става дума за пълно излекуване, а за дълготрайно подобрение. Става дума да не стигне въобще, ако е възможно, до болестта чрез профилактиката, която е на нулево ниво у нас. А примерно знаете ли, че финландците си смъкнаха за няма 20-30 години смъртността от близо 70% на под 50, именно благодарение на профилактиката. Направи го, въпреки че тяхното здравеопазване също не е добро, самите те казват. Но го направиха и намалиха смъртността. Не намалим ли смъртността и хоспитализациите, нищо не правим. Каквито и пари да се наливат, отиват в пясъка. А, за да се намалят смъртността и хоспитализациите, безспорно трябват пари, пак го подчертавам, няма спор по този въпрос. Но трябва коренна промяна на структурата и на философията на настоящата система на здравеопазването, в полза най-вече и преди всичко на доболничната помощ.

Водещ: И конкуренция.

Младен Григоров: Да, естествено. Без конкуренция нищо не става, става монопол, както е сега.

Водещ: Много ви благодаря за времето, което ни отделихте и до нови срещи. Чухте кардиолога проф. Младен Григоров.

Цоня СЪБЧЕВА



Източник: focus-radio.net

В категории: Интервюта
Сподели:
Здраве от природата Виж всички
Красота и козметика Виж всички