Незабравката - малко, но толкова важно пролетно цвете
Сподели:
13 Март 2019, Сряда

Незабравката е тревисто растение (Myosotis sylvatica) от семейство Грапаволистни. Познати са около 50 вида, повечето от които произхождат от умерените части на северното полукълбо (срещат се в Европа, Мала Азия, Централна Азия и Северозападна Африка). Макар да изглежда така крехко и скромно, цветето има богата история и силна символика.

Научното наименование на красивото растение „миозотис“ (Myosotis) произлиза от гръцки език – образувано е от думите myos – мишка и otis – уши, буквално означава "ушите на мишката" и се отнася до специфичната форма на листата, които приличат на ушите на малък гризач.

Факти за незабравката:

Незабравката е ниско растящо тревисто растение – достига до 15-25 см височина;

Има елипсовидни малки листа със сиво-зелен цвят, покрити с малки власинки;

Според сорта на растението цветовете могат да бъдат сини, бели и розови;

Цъфти от юни до септември (зависи от климата и условията);

Цветята излъчват приятен аромат, но само през нощта (те са без мирис през деня). Цветята привличат пчели, мухи, молци и пеперуди, главни опрашители на растението;

Може да се отглежда, както навън в почвата, така и в саксии;

Развиват се най-добре на места с частична сянка, но често се засаждат и на открити, слънчеви пространства. Разпространяват се от пълзящи коренища.


От къде идва името "незабравка":

Всички цветя в рода Myosotis могат да се наричат незабравки. Това необичайно гръцко име означаващо „ухото на мишката“ е доста буквално описание на формата на малките венчелистчета на цветята. Описателното име първо идва от немския термин Vergissmeinnicht = незабравка. Повечето истории и митове, свързани с това растение, идват от Германия и околните страни, но от началото на XV век в останалата част на Европа се използва английското име - Forget Me Not („не ме забравяй“). Въпреки предизвикателствата на превода, повечето държави използват подобно име или фраза, за да опишат едно и също цвете.

Легенда за незабравката:

В Германия незабравката получава своето наименование от една трагична, романтична история за рицар и неговата дама. Има различни варианти на приказката, променяни и разказвани във времето: една влюбена двойка се разхождала по поречието на река Дунав. Изведнъж девойката видяла красиво синьо-цъфтящо растение, което било изхвърлено от водата, на път да бъде отнесено надолу по течението. Тя поискала да го спаси и рицарят скочил във водата, за да го извади, но течението било твърде силно и бързо, завличайки го към морето. Попаднал във водния капан, той все пак успял да хвърли цветята на брега и извикал „Vergiss mein nicht", което означава, „не ме забравяй‘‘. Независимо дали историята е вярна или не, тя превръща незабравките в траен символ за напомняне за нещо скъпо на сърцето.

Друга легенда разказва, че когато Хенри от Ланкастър (по-късно крал Хенри IV) е изгонен, той избрал цветето и неговото френско име "souvenez-vous de moi" („запомни ме“) като негова емблема и мото. Цветът и лозунгът били изплетени в рицарската му яка, а последователите му носели сините цветчета като признак на подкрепа.
Съществуват и истории, че след битката при Ватерло (18 юни 1815 г.), незабравки изникнали по бойното поле, на местата, където кръвта напоявала земята.

Любопитно е, че цветето е прието и като символ на масонството (свободното зидарство) – посветителско общество с неуточнен произход, което споделя морал и метафизични представи, изправено пред преследване на вярванията си. Незабравката се свързва и с арменския геноцид, който започва през 1915 година. Обществото на болните от Алцхаймер също използва растението за символ, за да повиши осведомеността за болестта, както и в подкрепа на хората, които се грижат за болните.



Източник: hera.bg

Сподели:
Здраве от природата Виж всички