За емпатията насериозно
Сподели:
02 Април 2019, Вторник

Култивирани речни перли на цената на бърза закуска, изкуствени кожи и растителен хайвер, трюфели от какао и марципан от фъстъци – аналозите на луксозните стоки са достъпни и евтини, на една ръка разстояние за всеки желаещ да се докосне до иначе недостижимото, до запазеното за малцина избрани, родени под щастлива звезда. Днес всеки може да се почувства като царска особа, дори само за ден или седмица. Евтина значимост, коронясана с ламарина вместо злато, евтино усещане за неповторимост без капчица усилие и труд.

Истински скъпите неща в живота, обаче, не е хубаво да се обезценяват по този начин – мъдростта на душата и нейната природна интуиция, широтата на ума и сърцето, богатият афективен живот, способността да създаваш и да раздаваш. Към тези богатства си струва да се стремим и да се трудим за тях, а не да ги чакаме да ни дойдат наготово, да ни ги сервират на поднос и вместо да ги вкусим, да се натъпчем с тях до пръсване – губи се особеното усещане за нещо различно и специално, когато превърнем шедьоврите на съществуването в полуготова вечеря за микровълнова. Губи се идеята за съкровище, когато се заобиколим с лъскави и бляскави, но слезли от производствената лента украшения, които хващат окото, но оставят душата празна.

Психологията се превърна в такава една луксозна стока с намаление днес за по-голямата част от модерните консуматори – тя е навсякъде в интернет, по вестници, списания и празноглави сутрешни блокове, и всеки може лесно да се подлъже, че я разбира и владее, без да е придобил умението да прилага критерии – свои или чужди, и да отсява цветята от плевелите. Обичаме да четем за себе си нещо, написано за всички – като хороскоп без луна и асцендент. Обичаме да говорим компетентно и да се къпем в суетата на повърхностни разбирания за себепознанието и личностното развитие. Разбира се, на фабрикантите това им е добре дошло – знайни и незнайни автори публикуват „своя версия“ на психологическите истини, алтернативни факти и недомислени теории еднодневки, така че в морето от достъпна информация – знание без познание, се давим, без да сме отпили даже глътка истинска вода. Модерно е да се чете и говори депресия и стрес – тези думи, изгубили истинското си значение след много предъвкване и хиляди интерпретации.

Горе-долу в това окаяно положение се оказа и понятието за емпатия – изтъркано, обезценено и недоразбрано. Днес нерядко се сблъскваме (при това челно) с (не)разбирането за емпатията като готовност да поемеш чувствата на другите, да ги изпиташ вместо тях и така да ги облекчиш и утешиш. Такова (не)разбиране бърка емпатията със състраданието, които по-трезвият прочит – дегустация вместо консумация, би разграничил едно от друго доста ясно и категорично.

Каква е разликата между емпатия и състрадание – истината е, че дори да разберем чуждите емоции и чувства, ние никога не можем да ги изпитаме такива, каквито те всъщност са – това би било като да премахнем границите между себе си и другия, да се претопим и обезличим, да се слеем и изгубим. Когато състрадаваме, всъщност си представяме, че сме в ситуацията на другия, но тя винаги ще бъде подчинена на строго индивидуалните интерпретации, които произтичат от личния ни опит. Това означава, че когато страдаме за друг, ние всъщност преживяваме своята версия на чуждото страдание – а това няма нищо общо с емпатията, защото всъщност се занимаваме със собствените си реакции на чуждата действителност, вместо да се поинтересуваме от нея. Състраданието е като емпатия на крак – задоволява глада за кратко, но все някаква неудовлетвореност ни гложди, че не сме получили това, от което имаме нужда.

Изглежда безобидно да не знаеш кое какво е, но всъщност неправилното понятие, което черпи смисъла си от нечие недоразбрало въображение без опит и проверка, крие много опасности: Ще избираме терапевти, които ще страдат за себе си или вместо нас, но няма да бъдат способни да ни разберат – ще се размиваме в другия и вместо да помогнем, ще пречим. Жалкото в случая е, че гладът за психология не е като гладът за хайвер и марципан – той не отразява самовлюбената ни суета, а дълбоката потребност да се освободим от душевната болка и страдание.

Затова е нужно и важно да се уточни все пак – какво е то емпатия?
Едно е ясно отсега – без нея психотерапия не може да се случи, защото посредством емпатията става възможна срещата на две човешки същества – клиент и терапевт, която представлява същинското лечение. Всичко друго е механика и техника, малки по душа, но големи на претенции.

Всъщност емпатията не е чувство (най-честата заблуда), а способност да разбираме душевното състояние на другия. Това означава да можем да слушаме внимателно това, което остава недоизказано и премълчано, да четем езика на тялото и душата и да виждаме цялото човешко същество, което е застанало пред нас да разкрие преживяванията си. Изхождайки от възприетото по различните канали на общуване – чутото, видяното, усетеното, да обобщим в едно цяло станалия достъпен вътрешен свят на отсрещния и с реакциите си да покажем това разбиране и приемане, което създава доверие за още по-голямо себеразкриване, стопява дистанцията и противодейства на чувството за самота, с което идва всяка болка.

Какво е необходимо за такова дълбоко и всеобхватно разбиране – развита сетивност на душата, фина настройка към другия, способност да улавяш полутоновете в думите, израженията, интонацията, жестовете и техния дълбок смисъл. За тази цел и терапевтът трябва да е опознал в детайли богатството на общуването – начина, по който светът отвътре излиза да се срещне със света навън. За да разбереш другия, трябва да можеш още да се поставиш на негово място – но това в никакъв случай не означава да си преживял живота му, а да си опознал себе си във всичките си проявления, доколкото човешките същества сме способни на сходни преживявания.

Казано накратко – емпатичен е този, който познава човешкото в неговите различни аспекти, от колкото може повече ъгли и перспективи. Само такъв човек и терапевт е способен наистина да разбере другия и през това да му помогне. Да развиваме тази способност означава на първо място да развиваме чрез истинско, дълбоко самопознание своята собствена душевност – а това е труден и дълъг път, скъпо удоволствие и привилегия без евтин аналог.



Източник: ahpb-insight.com

В категории: ПСИХОЛОГИЯ
Сподели:
Здраве от природата Виж всички
Красота и козметика Виж всички