Сложният комплекс за малоценност – в какво се изразява и как да се справим с него?
Сподели:
17 Април 2019, Сряда

Сложният комплекс за малоценност – в какво се изразява и как да се справим с него?

Комплексът за малоценност е изследван най-вече от Алфред Адлер, австрийски лекар и физиотерапевт, основател на индивидуалната психология, който го превръща в основа на своята психологическа теория. Чувството за малоценност се появява, когато даден човек срещне хора, които сам определя като „по-завършени, по-способни и достойни от него“.

Усещането за малоценност идва от подсъзнателния ум на човека, за да го мотивира да подобри сферите на живота, за които "вярва", че изостава.

“Усещането, че си по-нисш от другите в някакъв аспект на живота, е обратното на чувството за увереност. Когато някой не е уверен, той вярва, че е маловажен, недостоен и неадекватен.”


Комплексът за малоценност - Напълно нормално е от време на време да се чувстваме несигурни и някак по-долу от другите, но когато някой се чувства по-нисш до степен, че тези чувства се превърнат в непоносими и унищожат увереността му в себе си напълно, тогава може да се каже, че е развил комплекс за малоценност. Комплексът за малоценност кара човек да вярва, че нещо не е наред с него или че му липсва нещо и в резултат на това се чувства неадекватно.

“ Как се заражда усещането за малоценност? ”


Обикновено една от най-честите причини за поява на усещането за малоценност е нещо случило се в миналото, което е накарало даден човек да се почувства непълноценен, сякаш нещо не е наред с него и недостатъчно добър. Освен това, едно дете, което често е било наричано глупаво от учители/родители/съученици, може да продължи да носи този „етикет“ и в зряла възраст и съответно да се чувства малоценно. В повечето случаи човек се чувства неуверен и нисш, защото другите са го карали да се чувства по този начин заради оценки, критични коментари, определения, които са му поставяли.

Тъй като тези чувства на малоценност са болезнени, те са заровени дълбоко в нашето подсъзнание и се появяват на повърхността, само когато външни събития/стимули ни напомнят за тях. Точно в този момент може да не се чувствате неуверени, но когато попаднете в определена ситуация, която напомня за вашата малоценност, тогава тези чувства може внезапно да се задействат. Например, човек със слаби социални умения може да се почувства посредствен внезапно, когато види някого да взаимодейства уверено с хората.

“Човек, който се чувства малоценен, възприема изкривена версия на реалността”

Например, ако тъмнокож човек, който се чувства по-нисш заради цвета на кожата си, движейки се до група бели хора забелязва, че те се смеят, тогава той може да си помисли, че именно той е обект на смеха им. В действителност истинската причина за смеха им може да няма нищо общо с него. Често срещано е да виждаме хора, които се чувстват по-нисши, обвинявайки другите, че им се подиграват, само защото имат изкривена представа за реалността. Хората, които биват обвинявани никога не разбират какво са направили погрешно, обвинителят само завършва подсилването на малоценността си поради изкривения си мироглед.

“Какво е поведението на хората с комплекс за малоценност?”


Според третия закон на движението на Нютон всяко действие има равна и противоположна реакция. Този закон е полезен за разбирането на поведението на хората, които се чувстват непълноценни. Тъй като чувството на малоценност кара хората да мислят, че са по-малко достойни от другите, те трябва да направят „противоположно действие“, за да се чувстват отново достойни. Най-често срещаният начин да се направи това е да действат сякаш са по-добри, по-висши (комплекс на превъзходството) пред другите и да ги поставят по-долу. Техният ум мисли, че ако изглеждат по-висши, никой никога няма да си помисли, че са несигурни.

По същия начин, човек, който се чувства неуверен, може да се стреми към превъзходство, устремявайки се към успех, богатство, власт, статус и т.н. , само за да прикрие своята несигурност от другите, защото несъзнателно мисли, че ако е постигнал тези неща, никой никога няма да си помисли, че е малоценен, поставяйки под въпрос неговата стойност. Всъщност хората, които имат големи постижения, винаги са имали някаква малоценност като движеща сила.

Психолозите обясняват, че много от милионерите се чувстват малоценни заради лошите обстоятелства, при които са израснали. Често дават пример с големия Майкъл Джордан, който е бил изключен от училищния отбор по баскетбол. Когато се прибира у дома след случилото се, той се затваря в стаята си, плачейки. Очевидно, той се е чувствал посредствен и недостатъчно добър, но въпреки всичко се връща в залата по баскетбол, побеждава чувството на неувереност, превръщайки се в истински шампион и записва името си в световната спортна история.

Този начин за справяне с малоценността е очевидно много по-добър и продуктивен, отколкото да се опитвате да принизявате другите хора. Един неуверен човек може да бъде много тревожен, когато срещне хора, които смята за по-добри от себе си. В този случай тревожността се задейства от ума му, за да му позволи да избегне тези хора и да защити своето его. Такъв човек може да стане и силно чувствителен към критики. Тъй като по-неувереният прави всичко възможно, за да покаже превъзходство, всичко, което атакува това чувство, се възприема като заплаха. Така че, ако някой го критикува, той няма да може да се справи, защото според него това би означавало, че неговата "малоценност" е разкрита. Екстремната показност може да бъде друг знак за малоценност. Това е просто друг начин някой да изглежда достоен и превъзхождащ останалите.


“ Специалистите дават някои съвети и насоки, с които да се справим с трудния комплекс за малоценност:”

Откриване на причините, които ни карат да се чувстваме несигурни – най-добрият начин да се справим с даден проблем е, когато знаем от къде идва и какво го провокира, задейства, влошава;

Разбиране/ приемане на себе си – за да можем да се справим с този проблем и да преодолеем комплекса за малоценност, трябва да знаем какви са нашите способности, намирайки талантите/ силните си страни и като приемем недостатъците си;

Без сравнение с другите – важно е да приемем, че винаги ще има хора, които ще са по-добри от нас в някакъв аспект, но това не означава, че ние не сме добри в нищо. Съсредоточете се върху себе си, личния си напредък и резултати;

Развиване на нови умения – намерете нещо ново, с което да предизвикате сами себе си, независимо дали ще е нещо, свързано с обучение, работа или дори хоби. Това може да помогне много, давайки ви нова перспектива и повишаване на самочувствието;

Общувайте с позитивни и подкрепящи ви хора - средата е много важна, така че се разделете с всички негативни хора около вас. Бъдете позитивни към себе си, поощрявайте се за всеки напредък и използвайте позитивни, градивни утвърждения.



Източник: epicenter.bg

В категории: ПСИХОЛОГИЯ
Сподели:
Здраве от природата Виж всички