Доц.Бърдаров: "Възможно е да спре изчезването на България"
Сподели:
18 Април 2019, Четвъртък


Клише е, че раждаемостта у нас е ниска и че намаляването на населението е апокалиптично, казва в интервю  експертът по демография, който е и зам.-декан на Геолого-географския факултет в СУ „Св. Св. Климент Охридски“.




- Доц. Бърдаров, официално вече сме под 7 милиона души. Изненадват ли ви данните и колко е притеснителна тази тенденция? 

- Данните не са изненадващи, напротив. Това е нормален демографски процес, който протича в страната ни, и то от много време. Така че беше ясно, че населението ни е под 7 милиона души. У нас се разпространяват две клишета - едното е, че раждаемостта е ниска, а другото е, че намаляването на населението е апокалиптично. Всъщност едното не е вярно, а другото не е проблем само на България. Не е вярно, че раждаемостта у нас е ниска. Тя е съвсем нормална за европейска държава на този етап от своето развитие. За сравнение - у нас е 9 промила, а в Европа най-ниската е 7,6 промила в Италия, а най-високата е 12,9 в Ирландия. Така че ние сме по средата по този показател.

- Къде тогава е проблемът? 

- Проблемът е в други два показателя, на които в България не се обръща внимание и се акцентира само върху раждаемостта. Единият голям проблем е високата смъртност. България е на първо място в цяла Европа по смъртност- с 15,5 промила. Така че дори да вдигнем рязко раждаемостта и да станем първи в цяла Европа, което е невъзможно, отново ще имаме отрицателен естествен прираст и ще сме водещи в това отношение. Така че единият проблем е смъртността, а другият е застаряващото население заради миграцията на млади хора.  

- Въпреки това не се ли забелязва обратната тенденция на завръщане у нас на младите?

   Преди време се появи такава информация. 

- Наистина има такива наченки, но те не са такива, че да обърнат тенденцията, поне засега.  

- Какви мерки тогава трябва да се предприемат в тази посока? 

- Много пъти съм казвал, че единственият начин да се справим с демографската ситуация у нас е да се работи за дела на увеличаване на младото население. За да се увеличи раждаемостта пък мерките трябва да са съсредоточени в качествено образование, по-високи доходи, реализация. Няма как да задържим младите хора у нас с това ниво на доходи. Заплатите се увеличават всяка година и това е факт, но имаме много ниска база и това повишение не може да изиграе някаква роля. То трябва да е драстично, за да може хората да живеят добре. 

  - Преди време се забелязваше тенденция на завръщане към малките населени места, но данните на НСИ сега показват, че отново хората са съсредоточени основно в няколко основни големи града в страната. Защо продължава това разделение? 

- Този проблем също трябва да се анализира внимателно, защото в целия развит свят имаме свръхурбанизация. По раждаемост, демографски процеси, урбанизация и обезлюдяване на селските места у нас се наблюдават същите процеси, като в други страни. Няма нищо сензационно в това, притеснителното е изтичането на млади хора навън. Това е огромният проблем на България. Да, селата наистина се обезлюдяват, дори има прогноза на моята колежка от БАН Надежда Илиева, че през 2030 година 42% от населението ще бъде съсредоточено в шест града на страната. Това е почти половината население. Това са притеснителни факти, тъй като нашата територия е много благодатна като природа. Но това са нормални процеси, които протичат в Европа и другите държави. Големият проблем на България е изтичане на младото население, което е потенциална работна ръка. Имаме безпрецедентно застаряване и сме с една от най-ниските средна продължителност на живот, а с най-застаряло население. Това е парадокс. Ето това е демографският проблем.  

- Как си обяснявате, че все повече жени раждат на 40 години и дори над 40?

  - Това също е нормална тенденция за развитите общества. Ние искаме от една страна младите хора да бъдат образовани, да работят все повече и да създават добавена стойност и в същото време да раждат деца. Тези хора разчитат да си конкурентноспособен, да изкарват пари за пенсии, за здраве, за образование. Навсякъде е така. 

  - Тоест семейството продължава да е на заден план за сметка на кариерата? 

- Просто това го налага времето. Но аз имам друга теза и смятам, че младите българи са по-патриархално и консервативно настроени, отколкото всеки друг в останалата част на Европа. Това го казвам абсолютно уверено с целия си опит, който имам с младите хора в България.

   - Но защо тогава има толкова голям процент извънбрачни деца у нас? 

- Големият процент извънбрачни деца идва от двойките, които живеят на семейни начала и реално нямат сключен брак. В Европа 60% от двойките между 20-41 години живеят по този начин. Така че тези деца просто се раждат в семейства без сключен брак. Това е абсолютно нормална тенденция при процесите, които наблюдаваме и миграцията на млади хора, която изтъкнах като проблем.

   - Наскоро у нас дори започна дебат как да се задържат децата на гурбетчиите, което е част от проблема с миграцията. Къде трябва да се насочат усилията в тази посока? 

- Това е феномен. На много места в страната родителите работят навън и децата се гледат предимно от баби и дядовци. Тези факти отново са свързани с икономическата среда. Затова изтъкнах, че ако се подобри социалната и икономическата среда в страната, демографският проблем ще се реши.   - Как да се задържат тези деца? 

- Чрез образование, което е адекватно на пазара на труда. От тук започва всичко. Децата трябва да учат нещо, което им е интересно, и след това да го работят. А в момента у нас се учи едно, а ситуацията на пазара е коренно различна. Само тогава доходите ще отговарят на реалността. Така че трябва да се работи в тази посока - образование, реализация, доходи.  

- А изгубена кауза ли е българското село да стане отново привлекателно? 

- Не е загубена кауза. Някои хора предпочитат да водят по-спокоен начин на живот, където няма престъпност. Други пък избират големия град, за да работят. Нищо в обществените процеси не е вечно и няма как да очакваме и нациите, и други неща да бъдат вечни, но и нищо не изчезва. То само се трансформира в нещо ново. 

  - Как тогава бихте характеризирали демографската картина у нас - криза, апокалипсис или катастрофа? 

- За мен сме в демографска криза. Избягвам да употребявам други термини, защото звучат апокалиптично. Най-голямата група са хората на 65-69 години. Това е тежка криза, но не е без изход. Необходими са дълги години работа, защото проблемът не може да се реши мигновено - поне 15-20 години.    

Визитка:  Роден е на 6 април 1973 г. През 1996 г. завършва география в Софийския университет. Преподава в катедра „Социално-икономическа география” в Геолого-географския факултет на Софийския университет от 2002 г. От 2007 г. е доктор по география на населението и селищата. През 2012 г. е избран за доцент. От октомври 2015 г. е заместник-декан на Геолого-географския факултет. Трикратен победител е в състезанието за оратори, презентатори и разказвачи „Майстор на думите“. „Разказът му „За петата ракия или колко е хубав животът“ е най. четеният български разказ в интернет. 



Източник: blitz.bg

В категории: Интервюта
Сподели:
Хранене и спорт Виж всички