Честит рожден ден на Лили Иванова! Да пребъде!
Сподели:
24 Април 2019, Сряда

Който може - ме следва, за останалите не отговарям. За мен е важна любовта на публиката, казва Примата

Духът ѝ сякаш идва от космоса, а енергията ѝ показва неподозираните човешки възможности. Това прави Лили - разтърсва душата, взривява мислите и те кара да надживееш дребното, бутафорното ежедневие, за да продължиш напред.

Лили Иванова днес навършва 80! Да пребъде!

Няма да има тържества, няма да има фойрверки, няма да има фалшива показност.

Лили остава в тишината.

За да ни даде пример за човешко извисяване в този преходен свят.

Звезда ли е? Не обичам да се кича с разни титли, които не ми принадлежат. Но там, където се намирам, на този връх, е доста ветровито и трябва характер и сила, за да можеш да устоиш.

Самотна ли е? Никак не ми е самотно. Достатъчно е моята публика да ме обича.

Прави ли равносметка? Вчера е минало, бъдещето е утре. Трябва да поглеждаш назад, за да видиш какво си постигнал и какво трябва да направиш още.

Какво иска да остави след себе си? Творчество, не къщи и палати. Творчеството е непреходно!

За какво мечтае днес? За нови песни!

Тя наистина е явление!

Във времето, когато идолите са сринати, лидерите - низвергнати, политиците - обругани, хората търсят иконите си в изкуството, в мистиката...

За последните 30 години, когато в България всичко се оплюваше и оттичаше в канала, Лили си остана на пиедестала. Сама с ветровете. Разпъваха я, ненавиждаха я, сриваха я, но тя все намираше сили да се изправи. И днес всички се чудят - откъде извира тази енергия?

Откъде идва този стоицизъм?

Защо непрекъснато изкачва върхове?

"Защото обичам трудностите, за мен те означават, че човек е спечелил повече в живота и ти помагат да вървиш само нагоре!", казва тя.

Къде нагоре? Къде е върхът на Лили? Не го ли е достигнала още?

Какво да очакваме още? „Можете да очаквате всичко“- е лаконичният ѝ отговор, който предизвиква поредният възторг.

Моят живот е публиката, с нея сме едно цяло - е неизменното й  верую.

На концертите й оставаш безмълвен пред това сливане.

Когато Лили запее някоя балада, всички затаяват дъх, в залата настъпва тишина - публиката следи всяка дума, всяка извивка на гласа ѝ, попивайки всеки тон, всеки жест на ръката или извивката на тялото ѝ.

Лили е емоция, която те пронизва.

Като внушение това е толкова силно, че аурата на Лили изпълва цялата сцена. Затова няма нужда от декори, затова винаги и тя, и музикнатите ѝ са облечени в черно - нищо не бива да отвлича вниманието от песента.

Около нея може да има цигулка, пиано, китара или тромпет - Лили има един-единствен инструмент - гласът! Този глас, който пронизва. С този глас тя владее. И този глас звучи винаги по новому. Всеки нейн концерт е различен от другия. „Причината за това е, че винаги поднасям нещо различно, нещо ново. Харесвам предизвикателствата и обичам да вървя напред. И въпреки че всички непрекъснато се оплакват, че е трудно и няма пазар за българска музика, аз правя това, в което вярвам, и инвестирам без компромиси. Оказа се, че има публиката, която оценява тези усилия".


Лили е "Бурната ръка", през която сякаш минава човешката история: "Съдбата ни е бурната река, в стремежа си да стигнем до брега...В живота си актьори сме. И главни са ролити. Коя съм аз? И кой си ти? Любовта е ролята, а животът сцената". Толкова е простичко, и толкова истинско. Да, без чувство нищо не  става!

Който я познава, знае, че колкото и да е уверена в триумфа си, Лили е ужасно притеснена както преди всеки концерт, така и преди всяка промоция на нова песен.
В първите мигове тя сякаш е вцепенена - излиза, без да каже нищо на публиката и едва след втората или третата песен, доловила химията в залата, казва "Добър вечер". От този момент тя е във вихъра си, нищо не може да я спре - като бурна река да плисне песента над публиката. Качена на високите си токове, хапваща по лъжичка мед - горивото ѝ, "което е по-евтино от това на автомобилите", тя е като жрица, която свещенодейства на сцената: "За тебе бях лунен лъч в уханен мрак блясъка на звезден прах, шепот на един монах. За тебе бях смисъла на всеки ден, днес съм вече дъх студен, ти остана стар рефрен..." (За тебе бях)  И публиката вече е в ритъма ѝ.

Преди 25 години, когато направих първото интервю с Лили Иванова (10.II.1993), току-що беше записала хита си "Хазарт" по текст на Дамян Дамянов: "И загубих любови/приятелства, сметки/ загубвах и в святост/ загубвах и в грях/ и този живот бе/ за мене рулетка/ и цялата себе си/ аз проиграх/", ми каза: "Винаги съм била двигател". Сега допълва: "Обичам да предизвиквам младите". Мнозина се оплакват, че нямат нейната енергия да я следват. И тук Лили е безкомпромисна: „Това е моят ритъм и винаги е било така: който може - ме следва, за останалите не отговарям“.

“Никой не може да мине по моя път”, казва Лили.

За годините на своята кариера Лили Иванова е направила повече от 11 000 концерта, издала е  над 35 албума, изпяла е стотици песни.

През 1961 г. започва с 8 лв. хонорар на участие, постепенно превръщайки се в "Примата на българската попмузика".

Но това не я задоволява. Тя не милси за песните, които е записала или изпяла, те вече са в миналото. Тя мисли за онези, които лежат на масата ѝ като текстове, а музиката за тях още не е родена. Да, и това е невероятно.

Тя е доказателство, че този стремеж към откриване на нови светове към съвършенство, към абсолютен професионализъм, няма предел.

Питала съм я как се съхранява. Тя не пие, не пуши, не обича шумни компании, обича тишината, обича книгите, обича музикантите и приятелите си, които не парадират с нейното познанство.

Преживяла разочарования и раздели, предателства и хули, Лили е подчинила живота си само на сцената.

В останалото време мисълта ѝ е заета... пак с песни. Това е някакъв неспирен водовъртеж, който я държи изправена.



Тя няма нужда от паралелен свят, където да бяга. Тя самата е стимул.

А Лили сякаш е от желязо. Психиката ѝ е така подредена, че дори, когато е паднала, намира сили сама да се изправи. Духът ѝ сякаш идва от космоса, а енергията ѝ показва неподозираните човешки възможности.

Винаги изтръпвам, когато чуя хита й "Съдете ме". Признавам си, когато за първи път чух песента, си казах: Това реквием ли е? Текстът е шокиращ и те кара да настръхваш. "Съдете ме за миговете луди, за срещите останали случайни, за туй, че не желаех да съм друга и на сърцето си останах вярна...Ще ме осъдите надявам се накрая, денят ще бъде слънчев и чудесен. За нищо няма да се оправдая - последната ми дума ще е песен..."

Това е нейната изповед. Всъщност, това може да е изповедта на всеки. В този стих е събрана цялата философия на живота. А Лили я поднася по един безкомпромисен начин, който в началото те парализира, а после си казваш - а твоята последна дума, коя ще е?

Това прави Лили - разтърсва душата, взривява мислите и те кара да надживееш дребното, бутафорното ежедневие, за да продължиш напред.

Без да го осъзнава, Лили се е превърнала в националния душевед на българите, в онази институция, неподвластна на времето, на възрастта и политическата окраска - превърнала се е в икона...

Честит рожден ден, скъпа Лили!



Източник: epicenter.bg

Сподели:
Красота и козметика Виж всички