Учителят Тео: "България има фантастичен генофонд"
Сподели:
13 Юни 2019, Четвъртък

„Цял живот съм вървял срещу течението и съм тук заради прекрасните деца, които носят искрицата Божия, казва „златният учител“ на България.

Наричан е „златния учител на България“. Роден е на 1 декември 1947 г. Преподавател е по приложна математика и физика. Тео, както е известен сред приятелите и учениците си, започва своя над 40-годишен педагогически стаж в ПМГ „Никола Обрешков“ – Казанлък, където дълги години е главен учител по физика и астрономия. Там той дава началото на специализирано обучение по приложна математика и физика, развива своята Методика за формиране на силов интелект, създава безплатна школа за ученици и учители, популярна като „Школата на Тео“, в която поддържа и развива теоретична и практическа база за обучение.

За дългогодишния си труд, заслугите и постиженията си Тео е удостояван с редица награди и отличия: ордените „Св. Св. Кирил и Методий“ – I степен, за заслуги в областта на културата, изкуството, образованието и науката; „Св. Св. Кирил и Методий“ – II степен, за дейността си в образованието, културата и читалищното дело; награди „Св. Неофит Рилски“ – три пъти и много други. Автор е на стотици статии и рецензент на сборници и учебници по физика.

Господин Теодосиев, цяла България ви сваля шапка за това, че прославяте страната ни с многобройните си златни медалисти на международните олимпиади по физика. Какво ви коства това?

Невъобразими усилия. Всяка седмица правим олимпиада с нашите ученици. На тази олимпиада трябва да има нещо, което никъде в света още не е давано, ида е на нивото на международните олимпиади. Това е перманентно творчество. А знаете ли, че има олимпиади, на които, който си плати, получава медал?

Невероятно… И как да се разпознае оригиналът от ментето?

Има една голяма Международна олимпиада по математика, физика, химия и информатика. Тя е с половинвековна история вече и всички най-развити държави в света участват със свои представители. Там е много сериозно и да се вземе медал. Има си международна комисия и всяка година различни държави са домакини. Тази година ще бъде в Израел. На тази олимпиада има 16 държави, които си имат абсолютни първенци. България е една от 16-те с абсолютен първенец по физика. Американците имат един абсолютен първенец и нашата малка България също – Иван Танев Иванов, на когото съм бил класен ръководител. Има и друго – в Казанлък това не са деца на академици, а на работници. Има държави като Америка и Франция, които имат колосални ресурси, материални и човешки, но ето, американците имат един абсолютен първенец и ние имаме един. Никъде по света го няма и това, от едно малко градче, от една паралелка 6 души на международна олимпиада да носят 3 златни медала. Значи има нещо, с което ние, българите, превъзхождаме останалите нации.

Впечатляващо е изказването ви: „Всички обръщаме внимание на социално слабите хора, а трябва да обърнем внимание на социално силните“.

Трябва да бъдем фабрика за социално силни хора.

Нали на тези социално силни хора, както вие ги наричате, се надяваме утре да сменят цялото управление на държавата с по-добро. А как се отглеждат бъдещи лидери?

Ние сме държава с колониална администрация. Българинът е свикнал да си робува, да чака някой друг да го спасява и оправя. Чака наготово! Ами няма да стане. Ето, Виктор Орбан застава пред унгарския народ и казва: „Изключете всичкото електричество, което може да се изключи!“. И унгарците го слушат. Спестяват средства. В един момент той се обажда от чужбина, че Унгария няма нито една стотинка дълг, и да отворят една бутилка токайско вино и да се почерпят, защото са свободна страна без никакви дългове! Това вече е свободен народ. А ние постоянно вземаме нови заеми, за да плащаме лихвите на старите.

Този бъдещ свободен народ трябва да се възпитава от лидери в образованието като вас.

Тези неща при унгарците са започнали много отдавна. Професор Минко Балкански, в чиято фондация аз съм в управителния съвет, разказваше как в Австро-Унгарската империя в края на IX в. във всяко училище имало извънкласни форми на работа по математика, физика, химия, биология. И 150 години по-късно идва резултатът. Значи това, което сега правим с децата, след 100 години ще ги направим свободни хора. Но ако не го направим, никога няма да станем свободни хора! Но на унгарците столицата е била Виена, а на нас – Истанбул. Не е едно и също.

Но и тогава много богати българи са изпращали будни момчета да учат в Европата и да донесат от там знания.

Моят дядо, на когото съм кръстен, и той е учил във Виена. Не е едно и също къде ти е центърът на културата. Но сега светът е едно голямо село, има комуникация, можем навсякъде да бъдем във виртуалното пространство. Важното е да има воля, да има родители, които да го направят. Защото България има фантастичен генофонд, но трябва да се обърне внимание на силните хора.

И какво правим ние с тоя генофонд? Вие като че ли сте един самотен Дон Кихот, който се сражава с вятърни мелници? И оцелявате и правите уникални неща вече 40 години?

Винаги съм работил срещу течението. В някакъв период имаше оценяване на труда на учителите и един директор беше написал в характеристиката ми: „Работи по неправилни методи, но постига изключителни резултати“. Въпросът е, коя е правилната методика? Значи оная методика, при която се получават ниски резултати, е правилна, а моята, с високите резултати – неправилна?!

Тия открити уроци за споделяне на опит не са ли едни театрални изпълнения? Та всеки учител е уникален, как някой би могъл като следва неговия опит, да постигне същите високи резултати?

То още в Библията има такива моменти – че готов опит не може да се предава.

Казвате, че през цялото време сте вървели срещу течението. Кое ви мотивираше да продължите?

Децата. Има деца, които са родени с искрицата Божия. Това са деца от бедни семейства, понякога необразовани, но с висока духовност и атмосфера на висок трудов морал. Това са ония ценности, които Иван Хаджийски е описал в „Бит и душевност на българския народ“. Тези ценности, запазени от векове, сега са на изчезване. В момента масата е безпределно, невъобразимо зле. Функционална неграмотност на всички нива. Единици са хората, опазили ония зрънца, които от векове българинът е съхранил. Тези стават все по-малко, рисковите групи стават все по-големи и трябва да спасим поне това, което може да се спаси.

За да не сте сам, имате ли последователи, които вдъхновявате да продължат вашата мисия?

Да, бившият ми ученик Георги Гандов, който работи безплатно. Не е женен и не вярвам да се ожени при тия обстоятелства. Има един Никола Каравасилев от София, също работи безплатно и сън не ги лови какво да направи още, въпреки системата. Има студенти по разни велики университети, които помагат през летните ваканции и моята надежда е, че ще стават все повече, защото иначе сме обречени.

Кое прави „Школата на Тео“ уникална в света?

Идеологията. Това, че внушавам на децата, че са безценни. Повтарям на всяко дете, че има едни безценни дарове, които получаваме по рождение и е грехота да ги захвърлим в калта. Това е в основата на цялата ми идеология.

Колко е близка с идеологията на „Сдружение Азбукари“, чиято основна мисия е да помага на децата да не изоставят мечтите си…

Да, то е същото.

Защо вече не сте учител в Математическата гимназия?

Излъгаха Бойко Борисов, че искат да правят разширение на гимназията за мен. От 30 години всички директори на Математическата гимназия в Казанлък се опитваха да издействат разширение на територията, но все не се получаваше, никой не даваше пари за това. В един момент използваха моето име, премиерът ме покани на среща, тръснах една камара с документи, говорихме. Отпуснаха на училището един милион да правят разширение. В момента, в който това стана, на директора не му беше удобно да се знае, че аз съм издействал това разширение, и моментално реши да ме пенсионира. И тоя кабинет, който уж беше направен за моята школа, сега не го ползвам.

А къде водите занятията на школата си?

Сега този Национален център по природни науки, който направиха, е празен. Има великолепни стаи, тоалетни. А аз водя занятия в едно изоставено училище, където таваните са протекли. Дал съм пари, спестявани от мен години наред, за да се ремонтира това държавно имущество – две от стаите. Дойдоха студенти по режисура да снимат филм на ужасите. Това е истинският Национален център по природни науки. Идваха от една телевизия от Германия да снимат. После дойде един българин от Щутгарт да провери вярно ли работя при такива условия. Показах му в какви условия се подготвят златните медалисти на България.

Но уникалното е духът на тази школа. Хващам децата от малки, правим една класация в продължение на 5 години. Пиша точки на всеки ученик – ходил на международни олимпиади, спечелил толкова златни, сребърни и бронзови медали, и т.н. Разглеждаме класацията с децата и им казвам, че хората се раждат различни. В комунистическо време това беше ерес – как така хората ще се раждат различни, всички сме равни! Давам им пример със Стефка Костадинова, чийто рекорд на висок скок остава ненадминат вече толкова години. Питам децата, това хубаво ли е, или лошо – че никой не може да подобри рекорда й? Казвам, не е лошо. Не може да създадем общество само от професори. Един е добър майстор на банички и може да се ползва с по-голямо уважение от един некадърен

Споменахте за искрицата Божия у децата, а нали учените не вярват в Бог?

Науката и религията имат абсолютно противоположна методология. Един учен, за да постигне високи резултати, трябва абсолютно във всичко да се съмнява и да проверява откритите преди него закони верни ли са. Да речем, може да сме експеримент на някакво по-високо ниво и утре да рестартираме програмата и да въведем нови закони. Затова ученият казва, че с голяма степен на вероятност светът е материален. Докато в религията трябва безпрекословно да вярваш. Който се съмнява, е еретик. Точка. Обаче най-големите учени са казали, че е невъзможно да се докаже, че няма Господ, и за всеки случай трябва да се спазват Божиите заповеди. (Смее се)

Интересно…

Това е абсолютната логика. Това казва науката. Един елементарен пример. Питам учениците има ли Баба Яга. Не знаят. В техния клас има ли? Няма. В съседния клас има ли? Няма. Е, това означава ли, че няма Баба Яга? Трябва да обиколим цялото земно кълбо, всички острови, полуострови, диви места, гори и да търсим къщичка на кокоши крака и някаква жена, която е яхнала метла и лети по въздуха.

Трябва да се докаже, че никъде на земята няма Баба Яга. При тези мащаби, при които ние сме една прашинка от Слънчевата система, милион и 200 хиляди сме по-малки от Слънцето, а то е жълто джудже. То е една от 150-те милиарда звезди в нашата галактика. А са открити повече от 100 милиарда галактики и мега галактики. И ако обиколим всички тях и никъде не намерим Баба Яга, тогава вече можем да твърдим, че тя не съществува. Едно е да докажеш, че нещо не съществува, като посочиш един единствен пример. Съществува ли дърво? Да, ето го, пипам го. Обаче да се докаже, че нещо не съществува, е невъзможно.

Преди много години бях повече от 20 години в управителния съвет на Съюза на физиците в България. На едно заседание идва инспекторка от министерството. Беше точно в края на социализма и началото на демокрацията. Тя каза: „Сега ще стане много страшно, ще влязат поповете в училищата“. Там бяха събрани академици, професори, най-големите физици на България. И тогава тези хора казаха: „Ние с Господ противоречия нямаме“. (Смее се)


Господин Теодосиев, кое държи умовете на вашите деца вечно будни?

Учителят трябва да има огромна ерудиция, огромна обща култура. В някои отношения съм като Исус Христос, разказвам с притчи неща, които реално са се случили на хората преди, на живи, реални хора, с конкретни имена. Поучителни истории от живота и от смъртта. Например едно малко детенце на моя ученичка, тя вече е преподавател по математика в София, се прибира вкъщи от наша лагер-школа и го питат какво е научило, а то казва: „Смъртно опасно е да си прост“. Давам конкретни примери как можеш да стигнеш до смърт поради това, че нищо не знаеш. На детето трябва да му се даде стимул, мотивация да учи и оттам нататък нещата се случват.

На какво се базира вашата уникална Методика за формиране на силов интелект?

Това е тема за книга от 2000 страници. Но основното е, първо, детето да се научи на труд. Правим лагер-школи, на които занятията са от 8 сутринта до 12 ч. вечерта, всеки ден, с прекъсване само за храна. Някои казват, ама те децата може ли да издържат? Могат! Ако едно дете отиде да си играе, то може да прекара и повече часове в игра, без да се умори, нали? Няма да се разболее. Просто трябва да му е приятно и интересно. И при нас е така – приятно и интересно.

Физиката е трудна наука, може би най-трудната.

Да, така е. В училище има точкова система и някои задължителни предмети – роден език, история, география, математика. Всичко останало е свободно избираемо. Физиката е свободно избираема. Най-много точки дават на физиката, но най-малко ученици я избират. Защото за разлика от математиката, която има само формална логика, при физиката има прилагане на абстрактен модел към реална природна ситуация. И това по природни дадености не е по силите на голяма част от хората. Но това е най-фундаменталната наука. Аристотел преди 2400 години похарчил парите на баща си, които били сравнени с богатството на Крез, и написал две дебели книги – Физика и Метафизика. Физиката включва целия материален свят, а Метафизиката – нематериалния. После химията и биологията се отделили от физиката. Тя е науката за материалния свят.

Човек като се замисли, всичките технологични открития почиват върху физични закони…

90 на сто от изпитите на един инженер са физика. Всички тези велики открития, които ние сега получаваме като някаква благодат – това е физика. Но тези неща започват преди милион години и става все по-трудно. Дори трудолюбивите японци вече предпочитат да пишат хайку стихове вместо да създават нови технологии – толкова е трудно вече да се удържиш на гребена на вълната. Има бягство от точните науки. Истински елитните училища в България в момента се броят на пръстите на едната ръка.

Кои са те?

Номер 1 е Софийската математическа гимназия, следват Първа английска и Първа немска гимназия, Американският колеж. Нататък вече е спорно. Безпределно ниско ниво… Трагично е, че в България в момента може да завършиш медицина с преписване! Това е смъртно опасно за всички! За сравнение: в Китай в някои университети има по 10 000 кандидати за едно място. Познайте за какво ниво става дума. Та разказвам това на първия ни златен медалист Петко Динев и жена му там, Тамара, която преподава математика и астрономия във Флорида, в университета Атлантик. Погледнаха ме удивено и казаха, че и в Америка е същото. Има няколко велики университета, останалите 4-5 хиляди университета, в които някой може нищо да не знае, обаче първия път го късат, втория го пускат, защото си е платил.

Преди няколко години родители ви бяха нападнали за ниските оценки, които пишехте на учениците си. Как тогава стимулирате тези ученици да учат, като им пишете ниски оценки, това не ги ли обезкуражава и демотивира?

Най-голямото дарение за нашата кауза от частно лице до момента е от едно момче, на което съм писал двойки и тройки. Той казва: „Аз нямах лични възможности да стана голям физик или инженер, но давам парите на онези, които имат таланта да го направят. От сърце го давам за децата и заради онова, което съм научил, и което не е физика и математика“. Онази философия и идеология, която е научил на моите часове, му е помогнала да успее и да забогатее в живота. Значи има един морален урок, който е по-важен от другите уроци. Тъжното е, че българското училище е безнадеждно лишено от морал, както цялото ни общество е болно, има тумор с разсейки. Когато един ученик нищо не знае и иска да има 5 или 6, ние драстично се различаваме от истинската Европа.

Един мой приятел учи във Великобритания и от пет години не може да вземе един изпит. Казва, че не смее да преписва, защото, ако го хванат, това влиза в електронното му досие като измамник и никога до края на живота си няма да си намери хубава работа. Това е моралът на истинските европейци. А тук много се лъже и краде, има морален дефицит и неслучайно сме най-бедните в Европа, първи по смъртност на континента и първи в света по намаляване на населението. Напълно заслужено и закономерно.

Вашата школа е като някакво островче на спасението… Как я поддържате? Знаем, че сте безсребърник, че няма такса за занятията в тази школа?

Децата си плащат храната и спането. Имаме дарители, които плащат за скъпите лабораторни консумативи и амортизираните уреди. Има фондация „Тео“, тя се занимава с финансирането. Аз пари не докосвам изобщо.

Кой ръководи фондация „Тео“?

Бивши мои възпитаници, на които имам безпределно доверие. И децата им са били мои ученици. Оказа се, че с много по-малко пари може да се направи нещо много велико. С техника от Първата световна война може да се работи с деца, които са мислещи. В Америка например има училища за надарени деца. Много са богати, много техника имат, обаче нямат онова, което развива мисълта, и което аз самият съм развивал с подръчни средства. Има нещо, с които превъзхождаме американци, китайци, руснаци и това е искрицата Божия и този дух, за който вече споменах.

Какви деца посещават школата ви?

От VII клас до студенти. Участват деца от Калифорния до Шанхай. Идват на лагер-школи, организираме по 6 такива всяко лято. През учебната година пък идват деца от цяла България, имаме занятия всяка събота и неделя.

А къде нощуват?

Един мой последовател, Георги Бенов, има един празен апартамент и спят там безплатно. През ваканциите пък правим лагер-школи на базата на проф. Минко Балкански в Оряховица, до Нова Загора.

Наскоро излезе пълнометражен документален филм за професор Балкански – „Да надскочиш съдбата“, на продуцента Марио Марков и режисьора Панчо Цанков.

Професор Балкански е най-големият жив дарител. Има разкошна база, която е общински лагер, и ние я ползваме. Направил го е като швейцарски лицей. Другото ни място е на Планинците до Калофер, един общински детски лагер, където си правим другите лагер-школи.

Имате интересна идея за манастирско училище.

Там всичко ще бъде безплатно, включително и спането. Това е селско училище на спирка Бъзовец в Тревненския Балкан. Село там вече няма, има един постоянен жител – Радка. Води се квартал на село Мръзеците, община Станчев хан. Било е училище, но са го дали на училището по художествени занаяти в Трявна, след това на туристическото дружество, те са го разсипали. После там са гледали кози и когато отидох за първи път, имаше една педя тор, избити прозорци, разбити врати, протекъл покрив и т.н. Засега е оправен покривът, има вода и електричество, но за там трябва човек да има или много пари, или много време.

Защо го наричате „манастир на науката“?

За да направи човек големи постижения, това не се случва в условия на лукс. Един от законите на Мърфи е, че за да направиш нещо велико, трябва да си в неблагоприятни условия. По този въпрос влязох в пререкания и с фондацията, и с архитекта, който проектираше мястото на Балкана. Те искат да правят нещо като селска къща за гости или хотел. Не искам такива неща, искам манастирска обстановка, с аскетичен дух. Нула лукс, никакъв дух на развлечения, а да има дух на вечност.

Най-престижните висши училища по света са изградени далече от светската суета… Деца на много богати хора се подчиняват на строги правила.

Ние всички, българските учители, сме за затвора. Писал съм много двойки? Трябвало е още повече да пиша! Кога българският учител ще има смелостта да напише двойка на детето на милионера? Не сме честни хора и заслужено сме най-бедните. Пишат се оценки на деца, които цяла година не са стъпвали в училище! В същото време спряха стипендията на Катерина Найденова. Тя би всички рекорди в България, никога не е имало такова нещо 4 години да бъде първа на предварителен кръг за международна олимпиада, има цял кашон с медали от олимпиади, от които най-малкият е сребърен, 2 години беше Мис Свят на такива олимпиади… А от Математическата й спряха стипендията, защото направила много извинени отсъствия. Да, извинени, понеже е трябвало да пише есета. Беше приета в десетина от най-елитните университети в Америка. Директорът е спазвал буквите на параграфчето – при много извинени отсъствия се спира стипендията на най-прославената ученичка на гимназията!

Вие сте имали много предложения за работа в чужбина…

Да, най-добрите предложения бяха за Австралия, там е социално пазарно стопанство, огромни площи с богатство и малко хора.

Защо останахте тук?

Защото имах випуски, които бяха безпределно талантливи, тия, за които казвам, че от една паралелка 6 души се явяват на международни олимпиади и се прибират с 3 златни медала. В света няма такъв прецедент. След това други много талантливи се появиха, и други много талантливи… Заради децата останах, не заради възрастните. Лошото е, че дори в собственото си семейство не намирам разбиране. Жена ми казва: „Какво ме грее това, че готвиш на хората децата без пари?“.

А децата ви?

Имам един брак, от който имам син, и втори брак, от който имам една чудесна дъщеричка на 8 години. Първата ми жена ме напусна от гордост, защото се чувствала нищожна покрай мен. Не можа да се зарадва на това, че съпругът й е уважаван човек. И втората е на път да направи същото, по същата причина… Първият смъртен грях – гордостта… Как така, че не е тя центърът на събитията.

От „Сдружение Азбукари“ организираме кампания за паметник на друг велик съвременен безсребърник – дядо Добри. И при него същата история – семейството не проявява разбиране…

И Исус Христос не е бил разбиран от семейството си. Нали е казал: „Близките ми са ей тия хора тук, вътре в храма“.

Казвате, че сте останали тук заради прекрасните деца. Как виждате в бъдеще тяхната реализация тук? Те ще съумеят ли да променят средата?

Имам ученици, които са на път да получат Нобелова награда. Първият ми златен медалист Петко Димитров Динев прави най-свършените телевизионни камери в света. На Луната и Марс има негови камери. На всяка космическа ракета, частна или държавна, има 16 до 18 негови телевизионни камери. На всяка ядрена подводница също. Тръмп купува от него камери, за да пази границата от емигранти, а Израел – за да се пази от терористи. Това са най-прецизните и съвършени телевизионни камери в света. Познайте къде се правят те?

Къде?

Правят ги студентите от Техническия университет в София. Български студенти карат беемвета. Човекът дава хляб на хора в България.

Рубриката ни е „Променяме България“. Казахте доста тъжни неща, в същото време вече няколко десетилетия променяте България чрез вашите ученици.

Има ефект. Не е толкова силен, колкото ми се иска, но го има. Например проф. Минко Балкански иска да съберем 100 души млади учители, аз да ги подготвя да ми бъдат наследници. Първо се оказа, че няма 100 души млади учители в България. Тия, които дойдоха, бяха възрастни. Но ефект имаше. Последната година съм като Матей Преображенски Миткалото. Канят ме непрекъснато. Тази година съм бил в Математическата гимназия във Враца, в Перник 3 пъти, в Карнобат, Бургас, Варна, в Немската гимназия в София, в българското училище в Прага. После ми се обаждат и казват, че и учениците, и учителите са много одухотворени. Всичко, което правя, е в полза на децата.

И докога смятате да продължите просветителската си дейност?

До гроб.




Източник: azbukari.org

В категории: Интервюта
Сподели:
Здраве от природата Виж всички