Златната цивилизация
Сподели:
21 Ноември 2013, Четвъртък


В световната история дълго време имаше  празнина  в изучаването на древния свят -  след древна Месопотамия започваше изучаването историята на древна Гърция.  Какво се е случвало във времето, между тези две цивилизации на стара Европа, на територията на днешна България и Румъния, не се знаеше.
 
Оказва се, че в периода много преди възникването на гръцката цивилизация е съществувала една друга, високо образована и могъща цивилизация.
 
Тя  е процъфтявала по земите на река Дунав хилядолетия преди тази на древногръцката цивилизация. Досега се смяташе, че европейската цивилизация се е зародила в древна Гърция, но докато Цикладската цивилизация, възникнала на Цикладските острови в Егейско море и е завършила първия етап от развитието си преди 3000 г.,  по това време на север, край Дунав, вече е съществувала една много по-древна и високо развита цивилизация.
 
Инж. д-р Йордан Бояджиев разказва: “За нас – инженерите представлява огромен интерес процеса на това сътворение, защото древният човек излиза от пещерите без да притежава почти нищо. Той разполага с кръмъчен нож и каменна брадва. В човешката история желязото е открито цели три хиляди години по-късно. Металните предмети не съществуват в природата. Те са изцяло продукт на човешкия гений, на човешките знания и опит. Но все пак знаете, че златото се топи над 1000 градуса. Как го стапят и как изработват този предмет? Те не са имали никаква инструментална и технологична екипировка, но са изработили предмети, които по своето качество се доближават до най-добрите постижения на съвременните технически стандарти.“

През 1972г. край Варна,  Райчо Николов при прокопаването на канал в близост до Варненското езеро открива  не само най-старото технологично обработено злато в  света, но и най-уникалното. 
 
Така през 1972 г. археологът Иван Иванов, вече покойник, започва да разкрива Варненския некропол. Той работи върху този обект 20 години и още в първите от тях си спечелва прякора Иван Златния, заради огромното количество златни украшения, които са намерени там.
Оказало се, че багеристът Н. е копнал с багера точно в средата на некропола, където са били най-богатите погребения. Ако е попаднал с багера на периферията му, едва ли въобще е щял да забележи нещо.
 
При последващия анализ на скъпоценностите се установило, че всички предмети са от чисто 24-каратово злато. А мястото, на което са открити находките, е било халколитно гробище, датиращо от около 5000 – 4400 година преди Христа и се е използвало около 200 години.
 
Това означава, че 200 години работилниците край варненските езера са работили и са произвеждали сечива и украси. За съвременните изследователи също е важно какво още е намерено, освен металните и златните предмети. Кои от неметалните материали могат да се интерпретират като инструменти за металообработване?
 
Най-разпространен е бил кремъчния инструмент. В некропола са открити кремъчни инструменти с изключителни размери, които на практика не са функционирали.
 
Оказва се, че 10 сантиметра са предостатъчни за дължина на кремъчен нож, стъргалка, шило или дълбачка за обработка на кожи и кости. В общи линии инструментите са били от този порядък. Но древните майстори са демонстрирали технологични възможности. Те са изработили кремъчни пластини много по–големи от необходимия размер, за да покажат уменията си. Възможно е кремъчните ножове да са били с ритуално значение.
 
Находката се очертава като най-богатият некропол в Европа от късния халколит  Ценното откритие е било наречено Съкровището на варненския халколитен некропол, а цивилизацията, на която е принадлежало то е наречена „Култура Варна”. 
 
С откриването на Варненското съкровище се опровергава схващането до този момент, че най-древния ползван метал е медта. Очевидно е, че заедно с обработването на медни предмети, са се правели и такива от 24-каратово злато, което е било израз на почит към величието и могъществото на древните хора. 

Колкото и невероятно да звучи, цивилизацията живяла по нашите земи е познавала златното сечение Фи и числото Пи(3,14), отразяващо отношението между дължината на дадена окръжност и нейния диаметър.
Както уточнява уредничката във Варненския музей Олга Пелевина - от края на петото и началото на четвъртото хилядолетие пр. Хр. - късен халколит (късна каменно-медна епоха, нарича се още енеолит). “Дотогава се е смятало, че първият метал, обработен от човек, е мед”, казва Пелевина. Оказва се, че златото започва да се използва наравно с медта във времето. И още оттогава жълтият метал започва да служи за украса и става символ на престиж и власт.
 
За древния човек медните предмети са били с не по-малка стойност от златните, ако не и по-скъпи дори. Красивото, рядко и ценно злато е благороден метал, но то доказва по–скоро престижа на притежателя си и утвърждава, че той е достигнал до високо обществено положение. В естественото си състояние в природата то съществува с примеси на мед, сребро, сплавява се също и с живак. Затова и една от екологически най- неприятните технологии е да се отделят малките златинки с живак. Той ги усвоява и след това се изпарява, оставяйки ги в чист вид. Тази технология е опасна за околната среда и хората. Все пак в праисторията такива методи са били напълно непознати.
Как тогава е добивано златото?
Общо 3028-те предмета, които са намерени в некропола чакат отговор на много въпроси. Три от тях обаче са ключови за специалистите по металознание.
Първо – къде е добивана суровината, от къде идва златото?
Второ – какви инструменти са използвали древните хора?
Трето – по каква технология са изработвали предметите?
На тези ключови въпроси на помощ на историците идват специалистите по металознание. Посланието на древният майстор кодирано в извивките на метала може да бъде разчетено единствено от неговите съвременни колеги. Затова за разлика от археолозите, те правят друго разделение на находките в некропола.
Разделят ги общо на три вида – на предмети изработени от тел, предмети изработени от листово злато и предмети направени от отливки. Разбира се материалът за тази работа вече е бил подготвен след първичния процес – леенето. След изстиване златото е приемало форма на нишка (проволка) или на плосък лист. Някои от детайлите са характерни отливки, които специалистите по металознание веднага могат да разпознаят.
Доктор Бояджиев сочи като пример биконична гривна от гроб №4. По нея има малки точици. Оказва се, че те са от газоотводни канали: “Когато е направена леярската форма, за да излезе въздуха са създадени тези газоотводни канали. След това са изсечени внимателно, но точиците останали. Както се казва в криминалистиката “Следите остават“. Така разделени предметите – по технологична изработка могат да бъдат разделени и още веднъж – на начин на изработка.
Примерно – телта може да бъде разделена технологично на тел с кръгло напречно сечение, друга – тел с правоъгълно, трета – с квадратно. Технологична разновидност на тези предмети са спиралите – кръгли или правоъгълни украшения. Пластините – листовото злато също може да бъде разделено. Първата група е на равнинното злато – някои са с по-простичка форма, други с по- сложна. Обемните конструкции също се делят на този принцип. Примерно опростена е тази, която е обкова на лък.
По-сложните антропоморфни амулети са с вътрешно изпразване, със сложна конфигурация. Пример за това е жезълът – символ на царска, владетелска власт. Базовите технологии – това са леене, пластична деформация, термична обработка и заваряване. Те са в основа и на съвременното машиностроене и метално производство.
За нас, съвременните специалисти по металознание, изниква въпроса кога започват те? Как върви технологичното развитие? Как се развива леенето? Каква е следващата стъпка на пластичната деформация на коване, щамповане, изработване на монети? Каква е първата стъпка на заваряване на желязо – примерно стремената са затворен контур. Тогава как са ги заварявали преди 1500 години без заваръчен апарат? Въпроси, след въпроси…
За учените е много важно да се позиционират нещата във времето и да се проследи развитието на технологиите и историята на обработване на златото и медта. Затова и находките във варненския некропол са толкова важни за съвременните специалисти по металообработване.
Изникват още въпроси. Къде са се намирали работилниците на някогашните майстори преди 6 500 години – тези древни малки заводчета? Какви суровини – огнеопорни материали са използвали? И днес в металолеенето суровините не са много по-различни. И сега, както в древните времена се използват пясък и глина.
Следващият въпрос е какви са били инструментите на предците ни. Длето и чук? Лесно е да се каже, но нека не забравяме, че желязото ще бъде открито няколко хилядолетия по- късно. Следователно древният майстор не е разполагал с този лукс! Наистина става въпрос за обработено злато.
 
Докато в Египет, Шумер има някакви податки за използване на самородните метали, тук говорим за технологично използване. Златото е било стопено, разлято и е бил изработен предмет. Имаме целия технологичен цикъл. Тези най-стари предмети са тридесет и едно мъниста. Всяко тежи по-малко от грам. Носени са от повече от едно поколение халколитни жители. Били са изключително ценни. Човекът, който е погребан с тях, е бил уважен и изпратен с най-скъпото, което е имал. Това показва, че тези хора са имали мислене подобно на нашето.“
 
 

Загадките, които тепърва учените ще откриват са:
1. Двата златни бика
При проучването на един от гробовете в некропола са открити два златни бика. По-малкият бик има 45 точки, а по-големият – 56 точки. Уникалното при тези точки е, че тези числа, умножени по ръста на по-големия бик, който е 58,17 мм, се получава височината на Хеопсовата пирамида – 146,5 метра.
 
Според д-р Христо Смоленов  върху варненското златно съкровище е закодирана първата в света наука – геометрията.
 
Той обяснява, че доказателствата за това са в самото съкровище и формата на някои от откритите предмети.
 
Върху едната златна фигурка на бик с размери 5,8 на 6,5 см са закодирани няколко правоъгълни триъгълника. Един от тях, със страни 3, 4, и 5 единици, е прочутият триъгълник, наречен много векове по-късно Питагоров. Върху същата фигурка на бик през специално отбелязани структурни елементи могат да се прокарат ъгли от 90, 70, 65, 60, 45 и 30 градуса.
 
Смоленов уточнява, че освен това в световен мащаб рядко се говори за това, че всъщност тази цивилизация, която е населявала земите край Варна, всъщност е по-стара от шумерската цивилизация преди Египет и дори 2000 години преди Стоунхендж. „Тези факти ми дават правото да заговоря и за първата Златно-каменна епоха в света или т.нар. ауреолитна цивилизация”, обясни Смоленов.
2. Златният напръсник
Другият интересен артефакт е златният напръстник на мястото на фалоса в гроб №43 - един от най-богатите гробове. Археолозите го кръщават с името Пешо и проучвайки гробницата, години наред го наричат така.
Днес Пешо лежи в музея, специално подреден така, както е намерен на място, а макетът е изработен от японци.
 
Гроб №43 е особен. По Пешо има около 1 кг златни украшения - колкото са намерени в богатите мистериозни гробове без скелети в същия некропол. Пешо вероятно е бил вожд или жрец. Има каменен жезъл със златна дръжка, който е символ на власт.
 
Ръцете му, дрехите му - навсякъде има златни украшения. Забележителното е, че е погребан със златен накит на половия член - нещо като по-къс презерватив (виж снимките). Това едва ли е презерватив, както предполагат някои, а по-скоро украса на погребания. По размера на украшението може да се съди, че покойният е бил надарен откъм мъжественост.
 
Няма обяснение за това златно украшение на пениса му. Но погребението на Пешо изпреварва това на фараоните с 1000-2000 години. Той е представител на нещо, което може да се нарече предцивилизация - епоха, когато племенните връзки започват да се замеят от друг тип взаимоотношения и друг тип властови и йерархични структури на човешката общност.
Сред украсата на скелета от гроб №43 има и платинена гривна.
3. Керамичният съд изрисуван със злато
Следващият много важен предмет, който е открит в некропола край Варна е керамичен съд изрисуван със злато. Дори при днешните високи технологии тази техника е доста трудна, защото има възможност златото да се разтопи в пещта, където се изпича глинения съд.
 
Предполага се че глинения съд се е поставял в пещта и се изпичал до определена фаза. След това, все още мек се изваждал и върху него се е втривал златния прах. Съдът се е слагал отново в пещта и се е изпичал до край. ПО този начин златото остава да блести върху глината и не се разтича.

 Интересен факт е, че царският лакът, който е бил използван за мерна единица при строежа на египетските пирамиди е заложен в намерените златни артефакти. Керамичната купа е с диаметър абсолютно равен на царският лакът или 52,36см.
4. Символът на слънцето
Интересен е и символа, открит върху глинения съд. Свастика - най-древният символ за изразяване на слънцето. Обществото, което е населявало земите около Варна е изповядвало култа към слънцето. За това говори и масовото използване на злато в украшенията.
 
В епоха, когато бронзът навлиза в бита на хората, благородният метал е бил добре познат. Но за разлика от бронза, златото блести и отразява слънчевата светлина. По тази причина то е се превръща не само в предпочитан метал за изработване на ценни украшения, но има и сакрална стойност, която се използва при провеждането на религиозни ритуали.
 

5. Произходът на златото
Характерна особеност на украшенията намерени в гроба е факта, че златото не идва само от едно място. Има украшения, които са от много чист метал - 23 каратова злато, но има една гривна която е от "електрон" - сплав от злато и сребро. Такава сплав се намира и в природата. Подобно находище на електрон е открито в Мала Азия.
6. Златният бумеранг
Друг много интересен предмет, открит при разкопките е златен бумеранг. Предполага се, че единствено в Австралия местните аборигени са използвали това оръжие, което е непознато за Европа.
 
Един от основните въпроси, които занимава учените, ангажирани с изследването на Варненски халколитен некропол е времето през което са живеели хората на това място. Т
 
е са единодушни, че цивилизацията е по-древна от тракийската, която за дълъг период от време доминира по тези земи. Научният анализ с въглерод показва, че цивилизацията е на близо 6 000 години преди новата ера. Това време съвпада с възникването на шумерската и асирийската цивилизации.
 
7. Празните гробове
Остава загадка защо някой от намерените  гробове са празни - защо в тях има най-много злато, те са най-богатите погребения, а погребани няма. Съществуват две хипотези за тези гробове. В Гръцката култура е имало обичай да се прави празен гроб на човек, който е починал далеч и не е било възможно да се донесат тленните останки, но по този начин му се отдава почит.
 
Другата хипотеза е свързана с обичай в древен Египет, според който всяка есен погребвали боговете Озирис и Изида, а те възкръсвали на пролет. Има предположения, че и у нас е било нещо подобно, макар и далеч преди египтяните.
В друг тип символични гробове пък са били открити глинени „маски” изобразяващи човешко лице, чийто очи, уши, нос, зъби са означени със злато.
 
 
8. Златният астрагал, наричан още ашик

По всяка вероятност е имал ритуално значение. Нещо като древен зар. Предметите са били покрити със златотъкано покривало, украсено по краищата си със златни апликации във формата на овнешки или кози рога. До въображаемото тяло са положени инструменти. Струпването на повече предмети отдясно се тълкува като мъжко погребение, още повече че този гроб повтаря донякъде гробните дарове в гроб №43. Заради присъствието на ковашки инструменти е предложена хипотезата за символично погребение на цар-жрец, който е бил и магьоосник – ковач.
 
 
Някои историци смятат, че Варненският некропол доказва наличието на първата държава в човешката цивилизация.

Две хиляди години преди появата на боговете на Олимп, преди Атина, Спарта и Троя да бъдат построени, преди раждането на Омир, Сократ и Аристотел в земите на днешна България, Румъния и Молдова, около делтата на р. Дунав се е зародила културата на съвременна Европа.  БЪЛГАРИЯ е “ИЗГУБЕНИЯТ СВЯТ на СТАРА ЕВРОПА”. 
Искам за финал да напиша нещо грандиозно и велико, като прослава на древната ни история, но ще завърша с един коментар от форума по повод откритието:

Краси на февруари 23rd, 2009 в 6:53 pm
Днес посетихме мястото, където е намерено Варненското златно съкровище,  което е  първото обработено злато в света, датиращо приблизително от шестото хилядолетие преди новата ера. Част от площадката представлява пущинак, обрасъл с храсти и дървета, а малко по нататък започва сметище. Да се гордеем или да се срамуваме?
В момента некрополът е почти неузнаваем. Видът му е неугледен и малцина са варненците, които знаят пътя до него. По-голямата част от терена е в частни ръце... от няколко години. Собственикът на 4,3 дка от територията, на която се намира Варненския некропол, няма намерения да строи на това място, тъй като няма разрешение, а и теренът е обявен за паметник на културата. Готов е да го продаде. Евентуални купувачи могат да бъдат държавата, Община Варна или някой родолюбив българин, но такъв все още не се е намерил.
Мястото, на което е открито най-старото злато не може да бъде показано пред света.
www.ydara.com
Още факти от wikipedia:
Редовни царски погребения
В гроб №4 са открити два съда с геометрична декорация, нанесена със златна боя.
Гроб №43 е на мъж с ръст 1,70 м. В него са открити 990 броя златни предмети с общо тегло 1,5 кг., сред които множество накити (диадема, обеци, огърлица, нагръдник, гривни, колан), златен фалос, два медни чука-скиптри обвити със златно фолио, както и други сечива, използвани в металургията (брадва-чук, игла, шило, длето, клин), глинени съдове. Заради гробния инвентар изследователите предполагат, че погребаният е бил цар-жрец, с подчертана функция на ковач-демиург.
Символични погребения
В някои от гробовете липсват човешки останки, но въпреки това присъстват богати погребални дарове и богати украшения от злато, бронз и керамика. — тези гробове се тълкуват като символични погребения.

( Предполага се, че това са гробове на войни, които са загинали далеч от дома и не са имали възможност да бъдат погребани в некропола. Скелетите са заменени от глинени маски, върху които са поставени златните предмети. По този начин се достига до хипотезата, че в това общество са доминирали кастите, подобно на много съвременни общества, които се срещат в Индия и на други места по света. Кастата на войните е съставлявала най-богатата част от обществото и за това празните гробове са пълни със златни украшения.)

В гроб №36 са намерени над 850 златни предмета: диадема, обеци, огърлица, нагръдник, гривни, колан, златен чук-скиптър, златен модел на „бумеранг“ или „сърп“, две златни пластинки, представящи животински фигурки, тридесет стилизирани глави на рогато животно, златен астрагал (ашик). Предметите са били покрити със златотъкано покривало, украсено в краищата си със златни апликации във формата на овнешки или кози рога. Положени са и инструменти — шило и длето.
 
Скъпоценните предмети очертават символично човешкото тяло, като означават ключови места като главата, шията, гърдите и кръста. Струпването на повече предмети от дясната страна се тълкува като означаване на това символично погребение като „мъжко“. Златните предмети се тълкуват като царски инсигнии, поради което това погребение се смята за символично царско погребение — още повече, че предметите от гроб №36 повтарят гробните дарове на гроб №43.
 
Заради присъствието на ковашки инструменти е предложена хипотезата за символично погребение на цар жрец, който е и магьосник ковач. Подобни символични царски погребения са открити в гробове №1, 4 и 5, които са разположени редом със символичните погребения на маски.

Друг тип символични погребения са гробове, които съдържат глинени "маски" на човешки лица, чиито елементи са означени със злато — очи, уста, зъби, нос (гробове № 2, 3 и 15). „Лицата“ са богато украсени с диадеми, обеци, огърлица, а цялото лице е покрито със златотъкан воал, украсен с дребни златни мъниста.
 
Като дарове в тези погребения присъстват глинени вази, чаши, игли, но отсъстват ковашките инструменти от другия тип погребения. Заради тази особеност, а и заради концентрацията на украса в лявата част, тези символични погребения се считат за „женски“ и се тълкуват като изображения на Богинята-майка, или като ритуализация на мит, подобен на познатия от гръцката митология мит за създаването на първата жена Пандора от бога ковач Хефест.

Близостта на символичните погребения на „лица“ (гробове № 2, 3 и 15) със символичните царски погребения (гробове 1, 4 и 5) показват участието им в някакъв общ ритуал и общо религиозно вярване — вероятно става дума за ритуално изиграване на свещен брак между царя и Богинята-майка или актуализиране на мит за брака между първия мъж и първата жена.
 
Тези шест символични гроба са ядрото на халколитния некропол и вероятно са били положени в началото на неговото съществуване.



Източник: bgnow.eu

Сподели:
Здраве от природата Виж всички
Красота и козметика Виж всички